Котките и кучетата изпитват чувства като хората
Ново научно изследване, публикувано през октомври от учени от Харвард и Държавния университет на Тексас, предполага, че бозайници като котките и кучетата могат да изпитват приятни и неприятни чувства, свързани с умственото представяне на даден опит или обект. Това явление е известно като „хедонистична валентност“ — психологически термин, използван най-често за описание на начина, по който хората интерпретират емоции като положителни или отрицателни.
Какво е хедонистична валентност?
Според Wikipedia:
Валентността (или хедоничен тон) е характеристика на емоциите, която определя дали те носят привлекателност или отблъскване.
Положителна валентност означава, че даден обект, събитие или ситуация се възприема като приятен или желан.
Отрицателна валентност е свързана с неприятни, нежелани или отблъскващи стимулите.
Тази концепция се използва не само за оценка на обекти и събития, но и за класифициране на самите емоции.
Памет и емоции при домашните любимци
Котките и кучетата имат епизодична памет — способност да си спомнят конкретни минали събития, например игра или взаимодействие. Макар човешките спомени да са по-богати (звуци, миризми, вкусове, образи), изследването разширява разбирането ни за когнитивните способности на животните, като показва, че и те:
преживяват радост, удоволствие, страх или болка,
реагират емоционално на спомени,
могат да изпитват чувства дори при представяне на бъдещи събития.
Как животните преживяват емоции?
Проучването свързва хедонистичната валентност с активиране на електромагнитни трептения и остри вълни в хипокампуса — част от мозъка, която позволява на бозайниците да възпроизвеждат минали преживявания и да си представят бъдещи.
Доскоро се смяташе, че този тип емоционална обработка е уникална за хората. Новите данни обаче показват, че всички бозайници, включително домашните любимци, вероятно притежават тази способност.
Защо това изследване е важно?
Проучването има сериозни последици за хуманното отношение към животните. То подсказва, че:
домашните любимци могат да преживяват травми по начин, подобен на човешкия;
емоционалното им благополучие трябва да се разглежда със същата важност, както физическото;
подходът към психическото възстановяване на животни може да бъде подобрен чрез разбиране на тяхната емоционална природа.
